към всички невинни жертви
Целия ми роман с „Догвил” беше една случайност.
Той ме научи на основната тънкост в любовта и спасителстването.
Пак вездесъщата Мярка! Както навсякъде гаранция за траен успех.
Вижте как.
Пестеливия декор ме очарова. За мен декорът беше знак за принципното значение на темата. Тогава и героите са принципи, не са хора.
Името Grace: благодат, милост, грация, благоволение, изящество. А в полето на астрологията Грейс е светицата-Нептун.
Изоставянето на Грейс от мъжете в черни автомобили на гангстерския бос (Плутон) е филмовата завръзка. Както края ще ни напомни, всъщност не е ясно в завръзката кой кого изоставя, дали наказва, напуска или бяга в провинциалния пущинак.
Ясно е само, че прекрасните „грейсини“ кожа и коса светят, а коженото палто до земята я титулова принцеса във всяко око.
…
Днес още не е дошло. Тъмно е.
Заспалото село, хората-Луна и обществото-Сатурн, посреща Грейс с единствения буден обитател – кучето, Марс.
В този свят на обикновеност с доза нищета нейната заявка „Ще дам най-доброто на всеки“ звучи разкошно. „Разполагам с 12 часа в деня, ще ги поделя между нуждаещите се семейства (Луна), според техните нужди, за пълно щастие.“ Тук кънти едно леко тупване по масата, последвано и от обширна, несъзнателна скоба:
„С това и аз ще получа, каквото искам. Ще докажа, че света е добър, че хората са добри същества. Няма никакъв проблем с това. Всеки иска да бъде добър. Ще станат. Длъжни са да станат.“
Грейс свети и осенява всички в селото като благодатта, която някой ден идва, просто защото си жив. В такъв ден всичко е наред.
Само гангстера-баща ще се гърчи, щом ще е принуден се откаже от остарелите си методи, властта, жестокостта и насилието.
В двучасовото повествование Грейс намира начин да подпомогне всеки герой. Всички развиват свой начин на общуване с милостивата светица, или пък смахната добрячка.
Героите получават подкрепа според архетипните си нужди и желания. Семейните хора – домашен труд (Луна). Работещите – чиракуване (Меркурий). Слепия интелектуалец (Юпитер) – четене. Децата и артистите – игра и творческа възможност (Слънце). Общественика (Сатурн), който пръв й се възхити, получи последователи.
Също така бързо всеки герой я нарани, унизи и поруга според собствената си архетипна сила. Семейните – със семейни унижения (Луна). Мързеливите мечтатели – с лъжа. Гаджето-кмет, гаранта на груповия живот (Сатурн-времето и обществото) я поруга „от висша инстанция“, като говорител на организираното, групово зло – осъждане, засрамване и пропъждане от групата. След като е делил легло. За жалост, със съгласието на всички, които доскоро я обичат. И боготворят.
Оказа се, че хората не искат да бъдат добри, нито да живеят в любов и разбирателство. А и определено не искат някой да е много по-добър от тях. Те са средни и искат да останат такива. В противен случай, от подстрекаването към по-добро стават зли.
По законите на психичната физика всичко е вярно.
Прекаленото добро получава естествения си отговор – прекаленото зло.
Оказва се, че всички предпочитат да експериментират с избора между добро и зло, дори с риск да си вредят.
Може би наистина хората сме родени за да овладеем избора и свободата:
да бъдем/ да не бъдем единни,
да бъдем/ да не бъдем добре.
Да обичаме или да не.
Поне на черния килим на преекрасния Триер нокой не позволи друг да избере това, за което е роден.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Нека сега погледнем от камбанарията на благодатната.
Грейс разбра общочовешкото желание и се завърна в надчовешкото си семейство, избивайки всички смъртни, като приключени етапи от живота си. Само кучето-Марс премина тази филмова лента без да се изложи, за частична прослава на земното население. Сякаш в началото на човешкото и филмово време, от небесата някой вече е наредил по мегафона:
„Гледай своята работа! Бау!“
„Не се възгордявай, дори с доброта! Нито святост. Бау-бау!“
„Тук си сам.“
„Никой нищо не може да ти даде наготово, без да ти навреди.“
Благодарение на този общочовешки провал, развръзката ни убеди като зрители, че милостта и властта не могат и не бива дълго да живеят отделно, както Грейс и Татко й/ни. Плутон-властта и Нептун-милостта не бива да живеят отделно. Не слизай от колата Грейс!
Ако живеем само с властта, в миг ставаме главорези.
Ако се слеем в милостта и подарената помощ – неусетно ставаме жертви в прокрадващите се, предателски часове на крадците, пияните и лудите (Нептун).
Струва ми се, че проследих Триер и стъпките му в еволюцията на Милостивата Господарка (Нептун). Видях, че накрая тя се отчая толкова, че може би дори татко й е проронил сълза за направеното от нея. Но все пак, Бог я е създал да бъде Милостивата господарка. Винаги ще спасява и ще прощава на прегрешилите, слаби души, може би с повече мярка.
Понеже тя вече съзря …
не крие истината и живее в реалността! (Плутон и Сатурн)
В бъдеще тя би съобщила нарушенията и грешките на площада, в най-ранната им фаза.
Би отказала да бъде клета жертва, ако от това другият ще стане насилник.
Би отказала да бъде светица, ако това ще превърне другите в свине.
Би предпазила другия от нарастването на вътрешното му зло.
Би избрала да бъде обикновен човек, който предпазва и обича себе си.
На цената на нашият половин час размисли стана очевидно, че равновесието между милостта и жестоката истина, Нептун и Плутон, което предложи гениалния режисьор, е единствения възможен край за тази развръзка.
Сюжета „Татко, защо си толкова жесток!“ е неговото продължение на библейското „Боже, защо ме изостави?“
И неговият отговор е
„Дог-вил!“ – филм за гордостта и на доброто.
24.12.2009