С ракетата на „Астронавтът-фермер“ летим към края на Европа

Наскоро се вгледах в този филм от 2006 година – беше приятен, но „коляното“* все пак започна да ме върти. Не е моя работа да коментирам художествените достойнства. Но е моя работа да знам как се съотнасят основните човешки ценности, а след това да знам и до какво поведение и до какви резултати води конкретната им пропорция.

„Ако нямаме мечти, нямаме нищо.“ Чудесно, започваме с летящ старт. Но да видим в коя посока. Мечтите са основни. Творчеството е номер едно. Или?! Или крайностите никога не са добри.

Виждаме един достоен мъж, професионалист, баща, чудесно свързан със семейството, в контакт с природата, с жена си. Кончетата и кравичките пасат в прерията по залез, а дечицата тичкат наоколо.

Този баща бива наранен от съдбата, напуска НАСА, и насред екзистенциалната криза се връща към своята мечта, да построи ракета и да лети. И тръгва след този проект. Както може да се очаква, с такива разходи семейството може да изгуби всичко по-дребно, а и дома си. Изборът е тежък, но фермерът е герой и тръгва натам. Нека се вгледаме в героизма му.

1. Под семейство не разбираме някаква си проста единица. Не е мъж срещу семейството. А мъж стоящ срещу съпруга, дете 1, дете 2 и дете 3. Общо 4 човека. И това е първата сметка, която не излиза в това кой колко тежи в тази мъжка глава. Важната потребност на бащата видимо тежи колкото потребностите на четирима, плюс неговата собствена нужда от дом.
(Няма реализъм, сугурност, съхраняване,, зрелост и скромност, няма грижа за колектива, липсва Сатурн, а ние знаеем, че всеки трябва да си е на мястото.)

 

2. Този баща не сложи пред себе си интересите на по-младите, отделно от броя им. И ако не броим това, че и жената е видимо по-крехка. Не е никак естетично това решение. Фермерът-космонавт нарушава основното правило на живота – младите са с предимство, слабите са с предимство. Ако не можеш да дадеш на децата си, на кого изобщо можеш! И можеш ли да обичаш въобще? Една четвърт способност за любов добре ли е? Не беше ли любовта първата ценност, която избрахме като общество!
(Не достига и Юпитер-щедрост и великодушие, а има повърхностни стремежи изисквания – Юпитер е неразвит, въпреки че геероят е учен.)

 

 

3. И за капак, жена му също предаде потребностите на децата – с цел да бъде правилната съпруга. И не точно съпруга, а идеалната любима, Венера, която не мисли за никой друг освен за любимия. Тя подкрепя незрял „четиридесет и“  момчурляк-космонавт! Колко благородна любима. И колко ексцентрична и неосъзната майка. И колко фалшив сценарии!
(Тотално отсъства Луната и уважение към тялото и биологичния живот, няма грижа и състрадание. Съпругата щеше вечно да страда от съучастие в самоубийство, както и децата. Именно това е основният ценностен вакуум за нашите общества от хиляда години. Нашия свят неглижира жените, женското, чувствата, природното, естественото и Богинята, и затова изпада в компенсаторен материализъм и потребитество. Така причинява и противопоставяне с исляма и неговите ценности. Ако имахме пълен набор ценности. нямаше да съществува и това опасно противопоставяне.) **

И ако сега ние в сме си тук, в България, без прерия и без НАСА (макар че, аз лично съм стъпила доживотно с единия си пръст в агенцията за малки тела към НАСА). Ако сме без коне по залез слънце, как ни засяга всичко това? И понеже всяка седмица водя лекции, не мога да устоя да не ви кажа: този частен пример изяснява произхода на смъртно ниския ни прираст, и на българите, и на европейците, и на грешките в личните избори на мнозина. Припомнете си, че уж разнообразните развлекателни филмчета, които ви пускат от 30 години по първите 3 канала на дистанионното, имат все същия твърд набор от ценности. Необразованият човек би си помислил „Това е животът!“ Но не е. Аз дори подозирам, че за нуждите на американското общество тяхната филмовата индустрия има и друг подотрасъл – филми за семейни, каквито има в Турция … и които водят до нормален прираст. Не е дори хитро. Но е странно, че всички се връзват. Висшистите си ходят на работа, професорите си преподават „сценаристко изкуство“ и „драматично актьорство“. „Героят!?“ обикаля, кара кола, пие и страда (от егото си), а народа гние в чалготеки и ресторанти, окончателно лоясал в потребителски мечти, без насоката на творческите си пастири. При толкова наука и изкуство се оказа, че сме неподготвени за основното.

Медии и кино по друг модел в България практически не се разпространяват. Ако погледнете най-излъчваните комедийни сериали, „Приятели“*** от близкото минало и „Новите съседи“ от днес, и ще видите ясна концепция за възпитание на масите. Няма семейства, само евреите раждат някакви деца, като в последния филм на Тарантино. Блейки, гейове и дечковци се разхождат по фотоваканции, разнообразени от някой и друг невротик от организиран тип (кариерист), претендират за висока материална задоволеност и пропиляват най-големия дар. Дори не се досещате за кой дар говоря, нали! А ако сте родител, вероятно ви се струва, че сте се прецакали. Че само те печелят и имат живот. Но в дейстителност те губят живот.

Затова го няма по наште географски дължини. И такава е обществената поръчка.

Чувствам се уверена да твърдя и да ви пиша това, понеже математиката с ред на ценностите от херметизма и семейните констелации ме поставят в друг свят, в който е лесно да ходиш и да знаеш кое е добро, и още по-първостепенното – „кое е жизнено“.

Животът!
И за да го разберете и от обратната страна ще кажа и:
другото е смърт.

––––––-
*    Сатурн – зрелост и отговорност или вина.
**  Истината е, че във филма присъстваха родителски колебания, именно заради децата и тяхното добро, беше показано, че и те мечтаят баща им да полети. Но ако се водим по това какво реално беше направено, стана само това, за което пиша тук. Благородните колебания се оказаха твърде крехки и незначителни. Добре поне, че мечтата имаше съзидателна, ракетна цел!
*** Скоро очаквайте архетипен анализ на блестяща архетипна структура на сеериала „Приятели“, без грам произвол в сюжетните линии.

Автор: Краси Кирчева

Вижте архетипния анализ на друг известен филм тук:
„Баншите от Инишерин“ – архетиповете дават ясен отговор на въпроса „защо“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *