„Баншите от Инишерин“ – архетиповете дават ясен отговор на въпроса „защо“

Едва в края на филма успях да чуя какво казваха баншите
“ … трябваше да слушате по-внимателнооо,
тряяябваше да ни чуете нааавремеее
… и тогава Брендън Глийсън няяямаше да зареже Колин Фарел
за присмех и мъка на всички“

Знаете, че в сайта ми има раздел „Филмова астрология“… И така, пускаме си филма в зимната нощ, гледам Слънцето и Луната изтипосани най-отпред в двамата главни герои и мислено потривам ръце – каква лесна и кратка статийка ще ви спретна сега за тука. Всичко си е на мястото, но уви, за кратко:

  • нежния тъпчо с веждичката, който иска да бъде добър и обича малкото пони. Той е Луната. И гледам Колин Фарел – с Луна в своя знак Рак
  • якия отворко с цигулката – той мечтае за слънчево безсмъртие. Би направил всичко за да съхрани времето си за изкуство. Проверявам – Слънцето на Брендън Глийсън в овен на Мц, стои във върха на пръст на дявола заедно със Сатурн лъв и Плутон скорпион. Жажда за вечност и слава! Добре, че вече ги е получил, че щеше да стане лошо и за нас. Глави ли ще падат или ще се секат собствените  пръсти …

 

 

Гледам по-нататък. При нужда си закривам очите с одеялото – за да не ме пръсне някоя малка капка кръв, и откривам, че съм спряла да разбирам защо се случва всичко това.

Познавам техните емоции по себе си – колко тъпа и задръстена съм се чувствала, всеки път когато съм била в позицията на първия с нормалния ми живот у дома, в семейството, когато някой важен не ми обърне вниамние  … Помня и колко жестока съм се чувствала, всеки път когато съм попадала в позицията на втория, когато пишех и учех за велики неща за своя радост.

 

Сцените

  • кръчмата – обществена сцена
  • дюкяна – клюкарник на съмненията и новите хрумвания
  • морски бряг – екран на мечтите за Бог, благодат и вечност

 

Душата-Луна (Колин Фарел) беше показана с нейния корен във взаимността и подкрепата. Но и с нужда й от взаимност до грозната степен на „влачене по корем“. Именно тя задълбочи интригата с настояването, че „гушкане и малко душене във врата на никого няма да навреди“. Не даде пространство, както беше помолена – защото това би означавало да изгуби цялата си ценност „да принадлежи“. Когато бе отхвърлена, Луната се опита да спре да обича. Но, разбира се, е невъзможно да измениш природата си. Да не правиш това, за което си създаден. Така Луната беше осъдена да се унижава пред Слънцето и да изгуби собствената си ценност. Защото за любов трябват двама.

Слънцето беше показано в природата му на съзидание, изкуство, водачество, воля. Но те бяха извадени от традиционния им контекст – младата възраст, когато те са украса и гордост за живота ни. Слънчевите й стремежи бяха вложени в последната възраст, пред вратата на старостта и смъртта. Мартин Макдона ни показа зимнотo Слънце, накрая на живота, след 50 години творчески пропуски, в депресия и с желание за само нараняване.
И това беше дълбоката причина в този филмов момент, у слънчевия човек да няма място за любов към майката-Луна. Нито възможност честно да признае неоспоримата ценност на доброто момче, изпълнило своята мисия – да обича него, сестра си и понито. Имаше отграничение, презрение и ожесточение.

По-лесно е някой да е виновен, че си пропилял своето време за музика и Моцарт, които са в кръвта ти … и са твоето всичко

не е лесно да си виновен сам

и времето да е минало

няма талон за рекламация
само надпис „Край“

 

––

После сместих сестрата – Венера, съдия на симпатията край тепиха на светилата. Тя напусна като не можеше да отсъди и да избере първенец на сърцето си.

Марс – нескопосното, разгонено момче, се оказа открито и задълбочено. То познаваше най-важното – доброто и любовта. То беше и единствения влюбен, недоразвит рицар в тази история. Момчето е свързано в сюжетна двойка с баща си, Плутон – мутра-полицай. Те двамата получиха типичното за Плутон противоречиво развитие – тук момчето умря, а полицая не можа да убие …

Отрязаните пет пръста създадоха образа за отнетото време. „Вашата глупост отне времето ми за пеене и свирене на сърцето!“

Туш.

Но все пак изскочи развръзка, чрез Бабичката.
С предсказанието си именно тя се оказа духчето на смъртта (Плутон), което пищи край хората, наближили края. Заглавието на филма се въплъти с нейното предсказание. Поне в моето съзнание, то зае положението на причинителя, на драматичната грешка, заключила всички тук извън рая.

 

Без бабичката главните герои не успяха да се разберат … нито дори да оживеят.
После смъртта на понито даде скорост.
Очистващия огън в къщата премахна плявата на бита
около централния филмов въпрос:
какъв да бъда нормален добряк или гениален творец?!

Тази дилема няма отговор в кръчмата-сцена на съзнаваното и показваното пред хората.
Няма отговор в дюкяна на сметката и любопитството,
нито по тревистите пътчета на мисълта.
Но след пожара в селцето,
пред сърцето на морето
Слънцето и Луната намериха помирение. Близостта на смъртта бе помогнала на слънчевия персонаж да осъзнае и признае пред себе си, че смъртта и преди му е намигала.

И заглавието на филма се пренаписа:

„Мислете навреме. Духчетата на баншите вече много пъти бяха пищяли на умряло в Инишерин, и пищят за всеки от нас, с всеки божи залез, малко след 14 часа.“

Отрязаните пет пръста на кандидат-вечния мъжага сега крещяха за друго. „Много малко време. Последно възможно, нищожно време. След пропуснатите дни за пеене и свирене на сърцето аз се оказах безсмислен. Приятелят ми изсвири своята партитура, а аз пропуснах моята. Не мога да понеса това, … но и вече не мога да твърдя, че някой друг е виновен.“

 

И накрая, погледнах картата на Мартин МакДонна.
Слънцето е в Овен, като управителят му, Марс, съвпада със Сатурн. Не е лесно да получиш внимание. Нито да успееш. Знам, че животът е прецеждал скъпернически правото му на самоличност, възможности за творчество и живот. Но не се е отказал. Бил е отговорен към себе си във времето, няма вина и няма нужда да прехвърля вината.

Истина е, че духчетата пищят за всеки от нас още от раждането. Родения умира. Въпросът е в това, кога ще се съгласиш да ги чуеш.
И да засвириш песента си навреме.

––
И преди да угася компютъра си мисля:
„Боже, как се оправят другите хора без архетиповете!  Не знам.“

и без хороскоп (пиша го за  SEO)
Тази статия е част от поредица „Филмова астрология“
чието име е една чудна безсмислица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *