– и как се оказах Правилната Алиса
Защо някои истории стават хитове?
открих няколко фактора: първо – вълшебното много помага, второ – да не са поучителни, трето – да са поучителни, с experience за живот-а с кратък член. „Алиса” явно става. „Не допускай да друг да ти живее живота” е хубаво мото, както за подрастващите, така и за по-напредналите в десетилетията, които търсят повод да стискат кормилото.
какво открих в подземията на сценария
Имайте ми доверие.
Двата свята във филма са реалността и психиката. Горния свят се представя по мъжки, с двамата достойни бащи – собствения и кандидат свекъра, които играят ума и силата, огъня и въздуха. Те творят, играят и, освен че се надпреварват, също и си партнират. Уважават се.
А Алиса, като дете на Ума от женски пол, също решава своите важни въпроси, но в долния, женски свят, както правят жените. Светът на дупката е света на подсъзнанието и общуването с другите. Но там земята и водата, двете кралици, не живеят в мир.
подземието Wonderland
вълшебният, подземен и сънуван свят е символ на психиката. Той е хаотичен и аморфен точно като нея. И обикновено се оказва, че точно там се вземат важните житейските решения от рода „да се омъжа ли?“ и ”за кого да се омъжа?”.
Във вълшебния свят Wonderland основната случка е поробването на бялото царство от червеното. Бялото царство представя нежността, желанието за красота и взаимност с неговия светъл дворец и красива кралица, с пасивността й, и със заробващата й клетва „никога никого да не нарани”, и театралното изпълнение на Ан Хатауей. Тя е символ на водата в нейната крайност.
Червената кралица с целия й антураж – първосигналния рицар, злите стражи, фалшивите придворни, формализма и йерархиите, унизените животни, с ключовата реплика на смъртта „Отсечете му главата!”, с предпочитанието да заложи на страха, представлява грижата и инстинкта за самосъхранение, която е другата основна съставка на психичното, е символ на земния елемент в неговите крайности. Но тук идва ред и на уточнението, че сам по себе си червения народ не участваше в конфликта, което приятно ни успокоява, че инстинктите не са омраза. Практичните червени хора не търсят и не разчитат на страха, те просто си вършат работата. Както водните хора, поданиците на бялата кралица.
А любимия ми шарен Шапкар, с цилиндъра със специални игли, мишката и заека, живия календар, е символ на Логиката, знанието, сръчността и ума (Меркурий). Той обаче е само изпълнител и работник-специалист, не му е работа да взема решения и не може да се сражава. Продава труда и занаята си на всеки потенциален „работодател”, обслужва всяка идея. Той служи и знае „как да се направи“, но не му е присъщо да казва кое е добро и „какво да се прави“. Особено на сърцето на историята – Алиса.
Самата Алиса, с новата й фамилия дадена от Тим Бъртън – „Кингсли”, е символ на това, че всички сме деца на богове или най-малкото царе, символ на благородното и героичното в човека, иначе казано – сърцето или Слънцето в езотериката. Нейния геройски подвиг не е кой знае колко различен от това да живееш добре, стига да знаеш какво означава това. В края на филма тя открива върху своята кожа прастарата истина: „Живей както ТИ подобава.” Но как Ѝ подобава … коя e ТЯ?
Слънцето-Алиса рязко мени размера си, точно както самочувствието, ту расте до небето от мисълта „колко съм велик”, ту се смалява от мисълта „колко съм невзрачен”. Докато най-накрая установи истинския си ръст – веднъж за винаги, тогава, когато зае истинското си място в света. И, когато откри истинската си мисия – да служи на другите, на слабите и угнетените, на онези, които са в нужда, по необходимия за тях начин. А истинското място – то най-често е далеч от лордовете, но все пак е някак близо и до тях.
какво остава след филма:
известно количество ентусиазъм за вземането на житейските юзди. Поне за бъдещето, което ни остава.
Стоп-кадър със Заплашителната глава на Червената кралица – трудностите на бита.
Въпросителни за това дали Алиса имаше сенки под очите още преди да се беше съсипала от скитане. А и от какво изчезнаха?
Чудесния ярък грим и костюм на Шапкаря, както и учудването, че има гена на Джони Деп.
А за някои и гората от гъби.
Лично на мен тази нощ Луис Карол ми каза, …
дори умните хора от рода на Алиса, правят съдбовните си избори със сърцето.
И ми напомни да не позволявам на другите да ми живеят живота, та ако ще да рискувам и да падна в безкрайния тъмен тунел от кошмарите ми, водещ право в царството на зла кралица. Защото все отнякъде ще изникнат разни Шапкари, говорещи кучета и мишки, и добра кралица, които по правило винаги помагат. За да се окажа най-сетне правилната Алиса.