В райската градина
Имало едно време едно щастливо царство с цар, добра, красива царица и още по-красива малка принцеса. Кожата й била бяла като сняг, косите – черни като абанос, а устните – червени като майска роза.
Оказа се, че съм имала хубаво детство. Татко работеше много, а мама се занимаваше с къщата. Още от петгодишна „Семейното в мен“ правеше планове за сътрудничество с „Любовно-красивото в мен“, много амбициозни планове за любов „до гроб“ – великата ми, страстна любов и великите ми деца в чистотата на връзката.
До края на детството усещах, че съм в правото си да бъда красива и харесвана, да се закачам с момчетата. Влюбих се. Но беше рано за „до живот“. И аз чаках да дойде времето за амбициозния ми любовен проект „до живот“.
Тогава мама се радваше, че имам гадже и се целувахме.
По-късно се омъжих „по любов“. Родих дете, момиче.
Появява се зла семейна мащеха
Един ден добрата царица умряла. Царят се омъжил повторно за много красива жена, която била магьосница. Тя никак не обикнала красивото девойче и се отнасяла към него като към слугиня. Снежанка заживяла със слугите, търкала стъпалата на двореца с радост и пеела песни за любов.
Имахме буйно дете, много работа и малко пари. Семейното в мен се изплаши. Изисквахме от другия все повече, принца чистеше, принцесата готвеше. Вече не бяхме влюбени. Бяхме женени за къщата. Не си позволявахме да излизаме с приятели. Ходехме с анцузи. Изниква страх от забременяване. Сексът доскуча. И избягвахме другия пол по взаимно съгласие.
Никой не се чувстваше красив и желан. Нито дъщеря ни.
Мащехата завижда за чуждите играчки – красотата и любовта
Царицата имала вълшебно огледало, което можело да казва истината. Когато го питала: “Огледалце от стената: коя е най-красива на земята?” Огледалцето обикновено отговаряло „Ти, царице на света първа си по красота.”
Семейното в нас се надяваше да е най-важно в живота ни и беше.
Сметките се редяха в редица и ние ги погасявахме с чест.
Дойде денят, в който дъщеря ни стана най-красивата.
И ние разбрахме, че никога повече няма да обичаме.
Никога повече нямаше да сме красиви.
И все по-трудно успявахме да не се дразним от лесния живот на ергените и Хубавците.
Мащехата взема за себе си всички играчки
Един ден царицата пак попитала вълшебното огледало: “Огледалце от стената: коя е най-красива на земята?”. Но един ден огледалцето й рекло: „Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но Снежанка е за мене най-красива на света.”
И царицата наредила да убият Снежанка.
Отгледахме си шкембета и комплекси за непривлекателност. Ние бяхме важни като зрели хора и родители и настоявахме другите да уважават това.
Защо иначе да питаме огледалото толкоз пъти!
Наредихме красотата да умре за нас.
Покрихме огледалото с кърпа.
Другите не са важни! Нито младостта.
А дъщеря ни – и нея трябваше да пазим
за великата ѝ любов до край, и до гроб!
За семейството й.
Снежанка е спасена
Ловецът завел Снежанка в тъмната гора. Но вместо да я убие, той я пуснал да избяга.
Гледах любовните филми и гълтах сълзата.
Някогашния ми принц сподавяше въздишка.
Принцеса инкогнито
В гората Снежанка открила къщичката на седемте джуджета. Денем те отивали в планинските недра и вадели оттам скъпоценни камъни. Джуджетата приели Снежанка в своя дом, но не в ролята й на принцеса, а на скромна, работлива девойка. Тя обикнала джуджетата и заживяла с тях.
С времето се успокоихме.
Вече ми стигаха сутрешното кафе и разходката на кучето.
Колегите ми бяха доста свестни.
И щях се връщам към пианото.
Някои опасности
След време царицата отново попитала огледалцето “коя е най-красива на земята.” Като чула, че Снежанка е още жива и пак е най-красива на земята, тя се опитала да я погуби отново. Царицата се предрешила на бедна старица и продала на Снежанка първо отровен гребен, после я пристегнала с колан, но и двата пъти джуджетата я спасявали.
Моят започна да спортува!
Не можел да се показва дебел в офиса и си купи дрехи. Сам.
Подучи и дъщерята.
А на мен – не може, за какво са ми
…
Но в миг се прегърбих и остарях!
Положението е неудържимо
Царицата отново се предрешила на старица и подарила на Снежанка отровна ябълка, която уж показвала кога ще срещне любовта.
Моят започна да ме съмнява.
Какво става?
Видях го да танцува гол пред огледалото.
Колеги му пишеха вечер и си сложи парола.
Няма връщане назад
Снежанка отхапала от отровната ябълка и паднала като умряла.
Моят мъж ми призна, че се е влюбил.
Но и не можел да ме остави.
Съсипа живота ми само с едно „да“.
Десет месеца мисля само това.
Аз не харесвам нагласени блондинки, но ми се падна точно такава пача.
Погребение, но вечно!
Седемте джуджета поставили прекрасното, неувяхващо тяло на Снежанка в ковчег с красив кристален капак за да могат да я виждат. Всеки ден й носели цветя и ронели сълзи край ковчега.
Години минаха, но още съм в несвяст. Дори за детето нямам душа.
Трупът на „Снежанка“ не изчезва от под леглото ми.
Опитах се да си намеря друг мъж,
поне да преспя с някого, да се измъкна, но си оставам в този абсурд –
без раздяла и без събиране, аз съм този любовен труп.
Пак се появява някакъв Принц
Един ден млад принц, който минавал през гората, видял красивата девойка в кристалния ковчег. Възхитен от красотата й, той вдигнал капака и я целунал. Парчето отровна ябълка паднало от устата на Снежанка. Действието на отровата било прекратено и Снежанка се събудила, прекрасна както винаги.
Явно Аз трябва да преодолея всичко това. Не мога да чакам принц. Аз съм си принца. Премислям плюсовете на целия ужас без да избягвам отровната тема.
Чувам какво ми каза живота: стара, зла домакиня.
Аз не съм това!
Още искам да ме харесват, спирам да преча и да гледам като натровена всичко „егоистично“ и приятно, всички възбуждащи неща. И аз ги умея тези работи. Вече ще правя само това.
С Принца в домашния Холивуд
Накрая принца отвел Снежанка със себе си в своя замък.
Те вдигнали голяма сватба и живели щастливо сто години.
Тръгнах на танци, отслабнах и дрехите ми стоят чудесно.
И пак има кой да ме обича … и пак съм нечия принцеса.
–-
П.С. С дъщеря ми вече говорим.Не съм вече шефката, а тя – задължената.
И ми повишиха заплатата, без да питам.