С извинение към святостта на текста, но за себе си аз нямам кой знае какъв избор – ще погледна с моите очи, тренирани да виждат всичко като тримерни символи. Тримерни в смисъл на:
Първо – идеали, вяра и убеждения, представи. (измерение на духа)
Второ – последващи чувства и потребности. (измерение на душата)
Трето – произтичащи от горното действия, реа-лността и ре-зултатите (измерение на тялото и мате-рия-та)
(Добре е сричката „реа“, „рия“ от последното ниво да бъде отнесена към жената на Сатурн, Рея, или майка Рея, ма-Рея, по-късно зографисана като Мария и Ма-рия-Магдалена, както и винаги на второ място в имената на много държави, поне на български.)
Та какво станало първо в света:
Господ направил земята, растенията и животните от ума си.
После направил Адам и Ева и ги поставил в райската градина.
Адам и Ева са мъжкото и женското начало. Адам е съзнанието и творчеството. Ева е тялото, усещанията и реализация на измисленото от Адам.
За мен, бог е всичкото.
Райската градина е символ на мира и живота на хората и животните. Раждат се, живеят, пеят, а и да умрат – няма страшно и не е лошо. Всичко се повтаря. Това се случва, ако живеят в мир.
А животът след грехопадението е символ на живот, в който хората не живеят в мир и избират съмнението, противопоставянето и агресията, толкова близка с „аресията“, която е недогледаната рожба на Арес-Марс. Иначе казано, когато е по-старателен родител, именно Марс отглежда желаното „извършване на геройствата“, измислени от Слънцето и Меркурий.
Животът след грехопадението е образ на възможните противопоставяния и конфликти.
Адам е съзнанието, мисълта и духа.
Ева е тялото, прераждащото се начало, раждането и смъртта, тялото като причина за земен живот и като причина за смърт, но без болка – такава каквато получаваме, ако съхраним здрави своите мрежи на свързаност до смъртта.
Адам и Ева имат деца, вероятно повече. За дъщери нищо не се казва. Може би, защото женското начало често живее в мир, както душите на хората. Но мъжките рожби – човешките действия, могат да се борят и завиждат до смърт, като Каин на Авел.
Но кои са тези двама братя? Какво се крие зад тях като символи?
Ако отнесем двете имена към нашия език ще видим, че „ка“ е сричка за материалното или материализиращото се. Намираме я най-често в края на думите, отново в женска позиция, свързани с двойката и края. „Ка“ означава тяло, телесно, материално, както в майка, кака, ядка, семка, билка, мащерка, лайка, стойка, калесник, календар.
„Ин“ означава вътре и се свързва с елемента вода – интуиция, аквамарин, индиго.
Така че, „мъжът Ка-Ин“ означава мъжката, борбена страна на двата женски елемента, земя и вода.
Каин е борбата за блага и любов, практическото създаване на блага и любов.
Ав-ел е мъжката страна на двата мъжки елемента и означава божие дихание, диханието на бога, защото „ел“ е бог, а „ав“ е дишам, мисля. Но понеже бог се свързва на първо място с огнения елемент, а диханието е въздух, можем да заключим, че Ав-Ел е мъжко проявление на двата мъжки елемента – огън и въздух. Мигновеното решение и воля за изява, и измислянето на начин за действие.
Това Каин да се почувства неоценен и да погуби Авел, като символ означава, че женската страна на действието завидяла на мъжката стана на действието. Може би за вниманието, бързината и лекотата, с която се проявява мъжкото, в отлика от тежестта, зависимостта и протяжността на женската страна на действието. Вчувстването, съобразяването със средата, подготовката и скучните довършителни работи, финансирането, подробностите и отстраняването на грешките не са така важни както бързите и предопределящи „избор на тема“ (огън) и измисляне на подход в най-общи линии (въздух).
(За женските проявление на същите четири елемента и същите две начала не се казва нищо, защото те явно живеят в мир.)
Убийството от страна на КаИн означава, че практическата небогоподобност се разграничава и дразни от мисловната богоподобност.
Едно е да го измислиш, а друго е да го направиш.
Но нито измисленото – Авел, нито нужното и постигнатото – Каин, не дало плод. И двамата не оставили потомство. Половинчатото и небалансираното не дава плод.
По-късно Ева и Адам родили трети брат, Сет, и едва тогава, от третия опит, земята се населила с техните потомци.