Тъкмо си мислех, че последния си филм на Алмодовар ми е ясен – луксозно заснета безвкусица и творческо безсилие. С насилие за овкусяване на пастърмата. Или е прекалил с наркотиците както каза една моя приятелка.
Но явно изкуството има своите начини да въздейства – след това филма ме изненада.
Среднощ се събудих, както по принцип не ми се случва, и започнах да мисля за периферното и централното в живота си, за основното в личността ми, за вътрешното пространство и доколко то определя поведението ми.
Тук повод беше края на филма ме зарадва, без да се натрапва.
Ако смятате да гледате филма, пропуснете това:
Тук няма как да не разкажа интригата. Младо момче е похитено от пластичен хирург, разбира се най-добрия в света. Той сменя пола на момчето насила и без съгласието му. Първоначално отчаяно и гневно, то постепенно започва да поддържа новото си красиво тяло, и сякаш се изкушава да заживее със своя похитител и насилник, който все повече се държи като негов благодетел. Или дори като влюбен в произведението си. Богат, красив и грижовен към играчката си за мой ужас Антонио Бандерас видимо стопява сърцето на обърканата си жертва и почти заживяват като двойка в чаршафите „Армани”. Отврат.
Докато „тя” не го уби.
В чаршафите „Армани”.
Чудесно беше, че момчето, на което окончателно и насилствено бе отнета телесната му идентичност не се понесе по законите на новото си тяло. Не се поведе по външното. То откри вътрешното си пространство, разви усещането си за него, оцеля вътре в него независимо от всичко. Изгубило целия си живот, оковано в затвор и на прага на смъртта и опиума и упойките, а външния Аз оцеля само доколкото момчето продължи да диша. Но вътрешния Аз запази индивидуалността си, дори в женско тяло.
Пожела и успя да се освободи и да се върне за да каже „Мамо, аз съм.” Дори, когато от това „Аз” видимо не бе останало нищо.
Брилянтно ясно.
Тялото е дреха, която може да бъде облечена, съблечена и прекроена.
Хопала
Стигнахме до базата
Кои сме ние –
Коя съм аз
Възраст,
Пол, височина, тегло, гръдна обиколка.
Образование, заплата,
Произход, обкръжение, семейно положение.
Не това, не това.
Никое от тях.
Аз-а е АЗ.
Независимо от проявленията си, които могат да се появяват и изчезват без да го докоснат.
Илюзия е, че живота ни формира.
Слънцето е живот.
Слънцето е воля.
Волята формира живота.
Формираме живота си.
Психологията обяснява с миналото ни, науката – със следствията.
Но нищо от това не е истина, защото …
Сами знаете – нали помните, че го знаехте като деца.
Имайте жена, пет деца и къща на три етажа. Бъдете певица и живейте край море.
Ако децата, са две, а къщата е апартамент, нищо от това. Вие сте вие.
Просто въведете новото, за което мечтаете, без старото да си разлети на парчета.
Има начин – кожата се променя, пораства.
Вие не сте житейската си кожа, семеен човек, творчески човек, всичко това е повърхност, отдолу сте всичко едновременно.
Просто и искайте, напъхайте вътре всичко каквото желаете.
От нищо не сте длъжни да се отказвате. Дори противоположностите ще застанат кротко една до друга, ако поискате това, ако престанете да избирате едната.
Времето и космосът услужливо ще се разпънат двойно за да поберат в една торба кожа двете ви деца и ролята ви на певица.
Реалното и мечтата ще престанат да си съперничат.
Победата и отстъпленията ще се слеят.
Величието на аз-а с гражданското чувство.
Притежанието и споделяне на благата.
Иначе обратния ни полюс все по-ужасно ще чука на вратата ни, докато го накрая все пак го приберем вътре в себе си със страх и обожание
Какво да правим с живота си?
Изобщо кои сме ние?
Да въведем новото, това което мечтаем без старото да се разлети на парчета. Да пораснем да сменим кожата си, но не с обратното на нашата личност, което все по-ужасно тряска по вратата, а с още толкова. Да намерим начин да бъдем двойно повече, ако ще на два етажа. С кожа, която побира цялото ни настояще и идеалното бъдеще.
Онова изтерзано момче, намери начин да бъде това, което е.
Докато си жив, можеш да намериш начин.
Ето съвета, който чух, когато не можех да заспя.