Чувам, че моя любим режисьор, Ларс фон Триер, е заснел нов филм по кината – апокалиптичен, за края на света.
И усещам ясно: темата не ми е приятна. Защо да се страхувам допълнително. Но, филма ще гледам– след „Догвил” нищо не е същото, а винаги е забавно да влезеш в нова епоха.
не мога да ви спестя сбития преразказ:
Пищна сватба в крайморско имение – чудесни образи, брилянтен оператор.
Красива булка, руса и синеока. Младоженците закъсняват ужасно и пристигат пеш, понеже десетметровата бяла лимузина не може да мине през завоите в гората. Но с много смях.
Сестрата организира това тържество по свое настояване в имението на мъжа си с голяма конюшня и голф-игрище с осемнайсет дупки.
Тук всички са гости освен нея.
За пръв път виждам лукс при Триер. Значи наистина е лукс.
Младоженците са богати и успешни.
Сестра й е богата и успешна.
В нашия свят всеки е нахранен и значи – богат.
Някой гости са си заминали обидени, но все пак тържеството започва и булката никога не е изглеждала така щастлива. Традиционните тостове на родителите дават завръзката.
Бащата на булката – шумен северен коцкар е с две любовници с еднакви имена. Приятен и хлъзгав. Обича я до хленч. Пожелава семейно щастие.
Майката го заколва с поглед. Съжалява, че е дошла изобщо, напомня, че не приема брака.
Капитал Лайт, Макс, Паралели, ЕВА
Шампанско. Първия танц на младоженците минава чудесно. Съпругът завежда съпругата в кабинета. Гордо показва с какво е бил така зает предишните три дни. Купил парцел за семейно имение! Ще строи и още от утре ябълки ще сади. Под тях съпругата ще седи на сянка. /Сякаш е забравил, че се е оженил за най-добрата копирайтърка./ Подарява снимка на парцела, и моли тя винаги да я носи до сърцето си – сърдечен паспорт. Колко мило!
Целува я нежно, тя хуква към гостите – нали чакат.
Снимката бива два пъти загубена за 10 минути.
Нов танц. Огромната заплата на булката е вдигната двойно. Колко хубав и шумно приветстван подарък от шефа. Назначен е неин асистент, които да изучи методите й. Племенника му, широка усмивка, също с огромна заплата.
Всички чакат церемонията, но булката се бави. Взема вана.
Сестрата я открива. Хвали я, че този път тя много се старае /колко ли сватби е имало досега/, да бъде прилична булка. Моли я да слезе долу, но тя се бави много минути.
Чудо, булката извиква младоженеца в спалнята и го съблича. После побягва по голфигрището с 18 дупки и изчуква за минута-две асистента си на тревата.
Мразя те, шефе, теб и твоето протеже.
Забавлявайте се, скъпи гости.
Сестричке, съжалявам, че те разочаровах, не можах да се оженя.
Бившия младоженец излиза с куфара, търси транспорт.
Сбогом, скъпи. Извинявай, можеше да е по-добре.
Булката завършва купона с последен танц по изгрев слънце.
Като русата сестра, хората на действието живеят за работата си, формално погледнато за себе си.
Като тъмнооката сестра, хората на изживяванията се грижат за близките си.
И едните и другите дават приноса си в света.
Но обикновено първите презират вторите, а те смъртно им се обиждат.
Първият филм във филма свършва.
Започва „втора серия”. Нищо общо с първата.
Първата описва характера и чувствителността на двата типа хора при нормални обстоятелства. Т.е. какво правят, как обичат и в какво се провалят.
Светлооката сестра: прави кариера.
Тъмнооката сестра: се грижи за семейството си и обира луфтовете.
Втората серия донася форсмажорни обстоятелства.
Скрита зад Слънцето планета с име „Меланхолия”, вероятно ще удари Земята.
Все още има надежда.
Тъмнооката сестра получава обаждане: „толкова съм зле”.
Светлооката пристига с такси, от което не може да слезе сама.
Накисват я във вана.
Лежи, не яде руло „Стефани”.
Смята, че знае истината за планетата.
Светлооката е сигурна в края. Тя знае дори числата от лотарията. Но е и максималистка. Тя не би съжалявала безкрайно за планета, на която никога не е живяло и едно добро същество. Истината и краят на нещата все някога пристигат.
Съпруг на тъмнооката: персонажа не е нещо повече от нейния активен аспект. Той предпочита да се залъгва. Да вярва на учените, че опасност няма и надежда има.
става ясно, че Меланхолия ще удари Земята
Светлооката външно се успокоява. Като воин, които страхува от битка, но се мобилизира, когато започне. Опитва се да не се страхува. Опознава врага, както воин, учи се да го обича. Светлооката ляга на тревата и се гали, докато я съзерцава. Душата на воина знае, че се умира по-лесно без гняв към убиеца.
Изглежда зло и лудо, но дава смелост за пред смъртта.
Тъмнооката: примира от страх за сина си.
Съпругът: се спасява самостоятелно – сам изпива всички приспивателни.
Що се отнася до миналото
Тъмнооката: всичко беше чудесно, Земята, морето, конете и всичките им блага. Да се подготвим за края – Бетовен и вино в кристалните чаши на любимата ми тераса.
Светлооката: презира това. Само нека спасим детето от страха.
„Помниш ли, скъпо, че ти обещах да построим вълшебна пещера. Която предпазва от всичко. /основно теб от страха/Леля знае как става това.”
„И хванати за ръце двете сестри и сина посрещнали края си в „недостижимата пещера от клони” на моравата пред къщата.”
Светлооката сестра: образ на ЧУВСТВАТА на „оправните” хора, на обичта към силата, успеха и творческите постижения. Но и на неумението да живееш за другите, неумението да се свързваш с тях заради тях. Неумението да обичат друго освен заниманията си. На жестокостта и нахалството им. На самотата им. На незачитането на ограниченията и слабостите на човека и света.
Тъмнооката сестра: образ на ЧУВСТВАТА на чувствителните или „добрите”, на желанието да се грижиш, да чувстваш, да споделяш, да принадлежиш, на радостта от материалната действителност, на зависимостта им. На страха им. На уседналия им живот. На потребителския манталитет.
Съпругът на светлооката: ДЕЙСТВИЯТА на силните хора. Ориентирани към тях самите.
Съпругът на тъмнооката: ДЕЙСТВИЯТА на чувствителните хора, ориентирани към другите и според страха.
Детето – всеки жив човек.
Хората реагират различно на края.
Някои го приемат с по-малко мъка, помнейки недостатъците.
Някои го избягват, заради хубавите неща.
Първите приемат края със смелост,
край на надпревара и борба.
Вторите търсят закрила от края,
край на спомените и любовта.
Първите са красиви!
Простичко Триер ми казва:
Бъди смела!
Владей се, дори да изглежда,че свършва света – работата ти може да изчезне, близките да те оставят. Дори земята под краката ти да изчезне, няма смисъл да се предаваш на страха.