“Спящата красавица” или лошото на милите хора и ползата от злобните кръстници

Тук ще видите:
•  как съдба съдават за сееб си никога неуболите и неубодените прекрасни принцеси
или иначе казано талантливите, добрите и неуспешните
•  за разсичането на вълшебния обръча на неврозата около тях и защо
само с това прекрасната принцеса може да бъде върната към живота

Знаете завръзката – дошло време малката принцеса да бъде кръстена. За кръстници, които да я дарят с най-прекрасните дарби поканили шестте млади и вероятно приятни за гледане магьосници от царството, а най-старата – седмата, не била поканена на тържеството, уж, помислена за умряла.

Ето какво открих тук като приложих старото ми правило, че повествованието е описание на вътре-личностните процеси.
Героинята е принцеса – знак, че става дума за живота на човек от творческата слънчева група с характерния стремеж към успех, величие и персонална любов.

Старата орисница? – тя събира в себе си образите на 3 естествено свързани божества: Марс – силния и остър бог на войната, оръжията, острите предмети и вретената, Сатурн – стария бог на мъдростта и трайността със 100-годишното чакане и Плутон – бога на смъртта, със заплахата от смърт и мъртвешкия сън. Най-близо до действителността от тях, разбира се, е Марс и затова присъдата идва чрез него: „Да убоде пръста си и да умре”. Остротата е средството, с което света ни ранява, но и оформя по-вярно силуета на нежните ни душички.

Царят-слънце, който взема решение да не кани старата орисница, е свободната ни воля, която решава, че е недостойно за нас да сме агресивни, да раняваме, да режем, дупчим, побеждаваме, да стареем и да погрозняваме. Това решение символизира царство, в което са забранени или скрити всички сечива, игли и остри предмети, дори вретената. Т.е всяка агресия, но с нея и всяка дейност.

Все пак, останало едно вретено точно в високата дворцова кула, което показва, че остротата, силата и агресията имат божественото си основание.

Иначе принцесата получила всички дарби: красотата, творчество, мил характер, богатство, ум. Другите шест орисници направили всичко, което било по силите им за да смекчат присъдата й: принцесата нямало да умре, а само да заспи стогодишен сън в същия замък със същите слуги, скрити от живота с гъста гора пълна с бодливи храсти, след което млад принц щял да дойде и да я събуди с целувка.

Стогодишен сън – какво чудесно представяне на живота на достойния и мил човек, който самозабранявайки си силата на Марс избягва конфликтите, но с тях и много от действията си, като недостойни; чувства се обграден от нападки и грубост като с ограда от тръни. Той е вечно обиден, не се защитава успешно, вероятно не успява в нищо, защото вековната гора на пасивността му го окръжава като затвор. Не би се сбил със съперник. Нито с равен. Не защитава целите и идеите си. Не се конфронтира с опоненти. Избира да стои нереализиран и хилав. Всичките му дарби и хармоничната му чувствителност остават без резултат подобно дрямката на принцесата в омагьосания дворец. Освен това не може да завоюва и обекта на любовта си – любовното в него спи тежък сън, а самия той живее с неподходящи хора, които не разкриват ценността му.

Само млад принц, т.е. ново съзнание, би могъл да просече бодливите храсти, отваряйки път за живота и щастието в реалността. Принцът с меч е съзанието за ценността на силата и борбата. Само то е в състояние да ни донесе успех или победа. Мечът, с който си проправя път през тръните е символ на активността Марс под командването на Слънцето. Символният тандем на воля и сила, на принц и меч, е това, което моделира света ни по наш образ и подобие и ни вкарва в обществото на божествата, които не само измислят красота, но и я реализират в света. Този образ и тези убеждения нисближават с британския идеала за мъж: да знае какво иска и да го постигна.

Събуждането на принцесата е равносилно на възвръщането на одобрението към света и собствената личност, с приемане на здравослвната доза агресия.

А в любовната страна на живота съня на омагосаната принцеса е образ на „влюбения що копнял 100 години” за възвишената и чиста любов, в този така груб свят и на неговият отказ от борба за любимия/ата. Това са така наречените „мнооого мили хора” любезни и културни, които кой знае защо често се оказват сами. Събуждането от съня им е следствие от решението им да действат, дори с риск да наранят някого или пък себе си. По-просто казано, подгонват мацките. Пък и били те не толкоз чисти и свети. В края на краищата няма нужда от мечове в любовните ни тръни – там фалосът играе тяхната роля, .

А жените, които живеят в този сюжет, могат да размахат червено червило, остри нокти и чифт зърна.
[ Явно сутиенът е измислен само и само за усмиряване на женската сексуалност 🙂 ]

април 2010 г.
Краси Кирчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *